АХИМЕНЕС (Achimenes Adans.). Родът Ахименес спада към сем. Гесиерови. Родина му е Централна и Тропична Америка. Ахименес в превод от гръцки означава "боящ се от студ". Заради високите му декоративни качества го наричат още вълшебен цвят.
Това е едно много популярно цвете както за градината така и за отглеждане в домашни условия.
Видовете от този род са многогодишни тревисти растения. Имат клубеновидни корени и люспести грудки. Листата са яйцевидни, влакнести, тъмнозелени, пурпурни или с други разцветки. Цветовете са тръбести, лопатовидни, с пет широко разгънати дяла.
При различните видове и градински форми венчето е карминеночервено, яркочервено, синьо, розово и с други цветове. Растенията цъфтят от юни до късна есен. Периодът на покой е 4―5 месеца. Сега има много градински форми (хибриди) с големи и красиви цветове.
Ахименес граидифлора (A. grandiflora D. С). Той е много красив вид. Има големи (с диаметър до 5 cm) нежно пурпурни цветове. Може да се отглежда и като растение с падащи (висящи) клонки.
Ахименес еренбергии (A. erenbergii hort.). Той е много характерен вид. Интересните му светлолилави камбановидни цветчета чудесно хармонират с едрите, накъдрени, гъсто покрити отдолу с власинки листа.
Ахименесите се размножават чрез грудки, семена и резници. С настъпване на студовете надземната част на растенията отмира и те навлизат в състояние на покои. В почвата остават корените с грудките. Те се поставят на тъмно при температура 14―180 С. Не трябва да се допуска пресъхване на почвата около корените и грудките.
Добре е грудките да се засаждат през първото десетдневие на февруари. Ахименесите имат слаба коренова система и затова е по-добре да се отглеждат в широки терини или в не много големи саксии. Преди засаждането грудките се измиват с разтвор на калиев перманганат (розов на цвят).
Почвената смес за засаждане се приготвя от две части листовка и по една част парникова почва и пясък, добавят се (на една кофа от сместа) 50―60 g костено брашно, 50―60 g суперфосфат и чаша сух говежд тор. Хранителната смес се насипва до половината на съда. Саксиите се поставят на топло и след появата на първите стъбълца се допълват със същата почвена смес и се преместват на добре осветено място.
Ахименесите образуват плодове, които остават зелени до пълното узряване на семената; то настъпва 2―2,5 месена след цъфтежа. Много важно е да не се пропусне този момент. Плодовете се събират, когато омекнат.
Семената се засяват през февруари-март в рохкава хранителна почва. Пониците се появяват след 2― 3 седмици. Младите растения се пикират 2―3 пъти, като всеки път се увеличава хранителната им площ. След това растенията се засаждат в саксии и се отглеждат така, както растенията, получени от грудки.
Почвената смес за по-старите растения се прави от две части листовка, три части чимова почва и по една част добре разложен оборски тор и пясък. Върху дренажа на съда се поставят малко добре разложен оборски тор и костено брашно или суперфосфат.
Растенията реагират добре на подхранване с разтвор на пълна минерална смес. (1,5 g азотен тор, 1 g фосфорен тор и 0,5 g калиев тор на 3 л вода), което се прави през две седмици.
Видовете ахименес обичат много светлина и не понасят въздушните течения и прекалено сухия въздух. Поради тези причини близо до саксиите се поставя съд с влажен торф или пясък, а през зимата се осигурява допълнително електрическо осветление.
Растенията се поливат само от подложката, за да не попадне нито капка вода върху листата, от което те губят декоративността си. Най-важното е да се подбере подходяща място за това цвете, без значение в градината или в дома.