Морбили, известна още като дребна шарка е вирусна инфекция на респираторната (дихателната) система, която обикновено е съпроводено от червени обриви. От появата на ваксинацията, тази болест се среща сравнително рядко, но в страните в които не е въведена задължителната имунизация и днес се появяват големи огнища на болестта.
Разпространението на вируса става чрез въздушно – капков път при кихане и кашляне. Симптомите при дребна шарка започват след 8-12 от попадането на вируса в тялото, а първите обриви се появяват след две седмици.
Заразоносителят може да започне да прехвърля вируса от 1 до 3 дни преди първите симптоми, което е изключително опасно заради голямата вероятност да заболеят много хора преди първоизточникът да бъде поставен под карантина. След като изчезне и последният признак на болестта, още 5 дни вирусът може да бъде предаден на нов гостоприемник.
Основното усложнение от дребна шарка е развитието на пневмония. След започването на имунизацията срещу морбили, смъртните случаи от пневмония развита в следствие на усложнението са намалели с цели 82% с комбинирането на ваксина с витамин А.
За щастие, днес има много средства като каротеноидите и растителните пигменти, които помагат на действието на витамин А. Вече има достатъчно доказателства в подкрепата на твърдението, че консумацията на храни като кайсии, моркови, праскови, тиква и други богати на витамин А, увеличават многократно ефективността на ваксината. Самата ваксинация вече се прави не с цяла доза, а тя се разделя на 2 половини.
Първата се прави между дванадесетият и петнадесетият месец на детето, а втората между четвъртата и шестата година. Разбира се, за втората имунизация тези възрасти са само препоръчителни, тъй като след изминаването на двадесет и осем от първата вече може да се направи реимунизация.
При ваксинацията е възможно да се получат и някой нежелани реакции, които могат да бъдат повишена температура, зачервяване, подуване в областта на врата, фебрилен гърч (много рядко), тежки алергични реакции (по-малко от 1 на милион души) и други, които се случват още по-рядко и затова лекарите не са убедени, че са предизвикани от инжекцията.