Творческата енергия на Ренесанса бързо увеличава благоденствието на западната буржоазия. Доволна от своя успех, тя вече не се задоволява от сериозната съсредоточеност на ренесансовите форми и търси начини за по-пищна материална изява на благополучието си.
Хората на изкуството също са ограничени от разумната сдържаност на Ренесанса, вече са натрупали опит и търсят простор за творческата си фантазия. Така се обединяват усилията, които дават началния тласък на пищният стил барок. Неговата прекомерна декоративност и високомерното великолепие нямат място в съвременния интериорен дизайн. Но за епохата това е закономерната експлозия на емоция и въображение.
Отначало останалите хора се отнасят с учудване и скептичност към преднамерената показност на това необяснимо увлечение. Те го наричат „бароко“, което значи странно, заплетено, претрупано, необяснимо. Но визуалното богатство на барока бързо ги привлича.
Защото за разлика от ренесансовите форми, които се възприемат чрез разума, бароковите навлизат направо в сърцето чрез животворяща сила. И до днес няма човек, който да не спре погледа си дори върху една врата в стил барок, да я отвори и да не е щастлив да види неговото най-голямо постижение - неговият интериор.
Интериорът на барока завладява още от входното предверие, където започва неговото нововъведение - стълбата. При никой стил не са били изграждани толкова представителни стълби.
Широки, просторни, разклоняващи в две посоки разкошните си мраморни стъпала с богато профилирани масивни парапети те не съвсем дискретно напомнят на скромния посетител за неговото нищожество. Бароковите пространства на интериора са със сложни очертания.
Чрез високи и широки врати те се преливат едно в друго, което е друго нововъведение на интериорната композиция в барока – амфиладата. В помещенията се преминава от едно в друго през врати, които са разположени в ос на ходовата линия и по този начин погледът на човека възприема нови перспективи и форми.
Ъглите на стаите винаги са заети с величествено групирани и богато профилирани пиластри. И докато в гръцките храмове колоните не са с нито една повече от необходимото, тук те служат за внасяне само на повече драматизъм в интериора.
Стените се огъват и разчленяват и винаги завършват с богато профилирани корнизи. Повърхнините им са разчленени с рамки и са щедро украсени с рисунки, гоблени или платове с топли и наситени цветове. Мебелите са в съзвучие с това богато обкръжение.
Те са с раздвижен силует и дълбок релеф. Столовете и креслата са широки, с висок гръб и тежък вид и витлообразно струговани или с характерната извивка крака. Тапицерията им е прикована с гвоздеи с големи декоративни глави, а ръкохватките им завършват с елегантно завити волути.
Леглата са големи, покрити с драперии и балдахини, които понякога скриват почти цялата им дървена конструкция. Сандъкът за дрехи вече го няма, а на негово място се появяват скриновете, бюфетите, кабинетните шкафове и бюрата с богата резба и огледала на вратите.
Поставени в изящно профилирани рамки, огледалата присъстват вече в почти всеки интериор. Друга новост в интериора са параваните, които отделят интимни места в големите помещения. Декоративните мотиви са в синхрон с общото настроение.
Конструктивният скелет на мебелите е богато украсен с пластични човешки фигури, медальони, гербове, шнурове и ресни. Декоративните мотиви и фигури са прекалено експресивни, като показват напрегнати мускули или отпуснати в безсилие тела.
Мимиката на изобразените лица е пресилена и почти зловеща с неестествено раззината от страдание уста. Всичко лъщи от шлифовка и позлата и дори бронзът се позлатява. Повърхностите на мебелите в представителния интериор се покрива със сложни инкрустации от слонова кост, костенуркови плочки, благородни метали и скъпоценни камъни, изкусни интарзии с екзотични дървесни фурнири.
Отново както в Египет и Византия основната цел при изграждане на интериора не е удобството, а представителността. Но сега, заради наследството на ренесанса, тя се постига чрез строга симетрия. Тази закономерност се спазва и при изграждане на пространството, и при мястото на декоративните мотиви, и при подредбата на вещите в интериора.
Едва при барока масата напуска края на стаята и заедно със столовете заема свободния и до сега център. Тежките драперии са винаги театрално симетрично вързани от двете страни на прозореца. Големите картини и декоративни предмети са винаги в центъра на всяка композиция.
Формите на барока са по-силно от времето. Зародени за задоволяване на лична суета, те все още се борят с времето и заживяват в жилищата на хората. Прекалената им декоративност се е успокоила, но е запазила топлината и любвеобилната си жизненост.
Защото взети заедно пространствата, мебелите и декоративните мотиви от интериора на барока е безспорно възвеличаване и обожествяване на една енергична и запленена от постиженията си власт. Но взети сами за себе си формите на барока излъчват сила, топлина и достолепност.
Стилът барок се използва около три века под различни имена в различните страни: Луи ХIII, Луи XIV, William and Mary, Queen Anne и др.
Използвана литература: Всеобща история на архитектурата, изд. 1963 г.; Интериорът през вековете, изд. 1984 г.