Добър ден на всички, които четат тази статия! Искам да споделя нещо с вас. От доста време се занимавам с каналопочистване и всеки, който има някакъв бизнес или хоби в тази област се стреми да си купи най-новите, модерни, практични и удобни машини.
Та от доста време търся една машина, която работи с вода под налягане, мощността и е 50 литра в минута и 150 бара налягане. Тя може да бъде монтирата в бус, камион или пикап. Това са много скъпи машини и не се продават навсякъде и ми се наложи да избирам или да си я купя от Германия, Франция или Италия или от нашата родна страна България.
Много съм мислил по този въпрос, разглеждал съм, преценявал съм, съчетавал съм цени и разходи, път и време и накрая стигнах до извода, че ако намеря в България някъде такъв микробус за отпушване на канали с тази мощност и тези параметри на цена приблизително около 20 хиляди лева бих си я купил от България.
Изминаха месеци, докато открия такава в страната ни и то в Дупница. Машината за отпушване на канали много ми хареса като година на производство и модел и затова реших да си я закупя с помощта на мои роднини, тъй като средствата не ми достигаха, а не струва лев, два.
След като разговарях с човека, който я продава, а той ме уверяваше, че всичко е наред относно документи, прехвърляне, узаконяване, аз му гласувах доверие и се уговорихме за първия работен ден да отидем там да я видя наяве и евентуално, ако е така както той казва да си я купя.
Както и да е, видяхме се, изпробвахме машината и наистина тя работеше безупречно. Следващото действие е че трябваше да отидем до близкия нотариус, за да я прехвърлим документално. Забравих да споделя, че преди това я закарахме в сервиз и я огледахме от всички страни както аз, така и сервизните работници. Автомобилът наистина си заслужаваше.
Първият проблем се появи, когато нотариусът поиска бележката за платен данък от собственика. Той не успя да предостави бележка за платен данък, защото фирмата не го беше платила. И тук започват големите каши. Същият този човек, който ми продава машината за отпушване на канали я е внесъл в страната на името на фирма, защото е искал да вземе ДДС-то и в този случай фирмата се явява собственик на автомобила.
Продавачът имаше документ, че може да я продава и да се разпорежда с нея както намери за добре, но това не беше достатъчно за оторизираният орган и той си искаше бележка за платения данък. Продавачът се обади по телефона на някакъв мъж и след броени минути той пристигна. Четете внимателно, защото кашата продължава.
Този мъж, който пристигна се оказа местен лихвар, при който въпросния автомобил е бил заложен и без него няма как да стане сделката, понеже всички в този град са му приятели грубо казано. Тъй като времето напредна и разбрахме, че за един ден няма да можем да приключим сделката се разбрахме на следващия ден отново да отида до Дупница.
Той трябваше да плати данъка на автомобила и да завършим тази прословута сделка с помощта на нотариус. След като се прибрах в София случайно ни дойдоха гости. В течение на разговора споделих с нашите приятели, че днес съм ходил да си купувам бус за отпушване на канали, но сделката не се е осъществила поради ред причини, които споменах по-горе.
Веднага ме хвърлиха в друг филм, понеже Веско си е купил кола от автокъща на изплащане. След като изплатил колата е трябвало да отиде в КАТ, за да я прехвърли на свое име и влизайки в канала в КАТ тамошните служители са открили нередности по колата.
Веднага задържат колата и моя приятел остава с пръст в устата – ни пари, ни кола. Затова ме посъветва да внимавам много, когато купувам автомобила. На следващият ден, вземайки този мой приятел отидохме в Дупница. Направихме покупко-продажбата, мина през нотариус, но аз му казах, че пари ще му дам едва тогава, когато колата мине през канала на КАТ в град София и стане моя собственост.
Съвестният мъж, наречен лихвар присъства на разговора и каза, че това нещо не може да се случи, тъй като продавача му дължал сериозна сума пари. Аз предложих на лихварят да дойде с нас до София и когато колата стане моя, тогава ще платя. Той се съгласи с предложението и всички заедно отидохме в КАТ в град София.
Узаконяването и прехвърлянето на автомобила в КАТ мина бързо и гладко, всичко беше редовно и колата стана мое притежание. Едва тогава заплатих уговорената сума. Аз останах доволен от стеклите се обстоятелства, защото всичко мина без проблеми.
След това той какви пари е имал да дава си е негова работа, ние се разделихме, аз се качих на буса и си заминах. Затова ви съветвам да внимавате много, когато си купувате коли. За последно искам да ви напомня една стара поговорка, а тя е: „Проверката е висша форма на доверие”.