Доста често в бизнеса, а и не само, хората се нуждаят от преводи и легализация на документи. Но, ако преди това те не са се сблъсквали с тази процедура, те не знаят какво представлява превод и легализация на документи. Ето и малко информация за това.
Писмен превод на документи
Писмен превод е репродукция на съдържанието на оригинален документ, на езика на превода, в писмена форма. Преди превода да бъде представен на клиента, който го е поръчал, той трябва да се провери по следните точки:
- проверка за точно възпроизвеждане на съдържанието и терминологията (приравнителност и адекватност на превода);
- проверка за наличието на всички необходими графики и таблици в текста;
- проверка за правопис и граматика;
- проверка за съответствие с езиковите стандарти;
- проверка за печатни и други грешки, включително и за правописни грешки, засечени от автоматични средства;
- проверка за спазването на други споразумения с клиента, свързани с всички специфични характеристики на документа, който се превежда.
При извършване на писмени преводи, се използват инструменти като компютърен софтуер, електронни и печатни речници, юридически и търговски речници, други.
При извършване на писмени преводи на множество страници, трябва да се работи в контакт с клиенти, за да се гарантира единна терминология на преведените документи.
Легализация на документи
В международното право, легализация е процес на удостоверяване на даден документ, така че той да бъде признат от правната система на чужда държава. Процесът се използва рутинно в международната търговия.
Процедурата за узаконяване на чуждестранен документ, варира в различните държави. Хагската конвенция за Апостил измества тази процедура. Тя улеснява движението на публични документи, издадени в страните подписали Конвенцията и позволява те автоматично да послужат в други държави, подписали същата тази Конвенция. Такова сертифициране се нарича Апостил.
Апостил е френска дума, която означава сертифициране. Обикновено се използва на английски език, и означава легализация на документи за международна употреба, при условията на Хагската конвенция от 1961 г, които са били нотариално заверени и след което заверени с апостил. Тези документи след това се приемат за законни във всички нации, които са подписали Хагската конвенция.