В средата на 90-те, ние събирахме статистика за това какво харесват момичетата при запознанство, какво не харесват и как трябва да си облечен и да изглеждаш, за да успееш с милите дами. Едновременно с това ние задавахме и други въпроси със сходна тематика.
За провеждането на тези анкети ние избирахме популярни места за почивка: Парка пред НДК, например. Ние отрано приготвяхме разпечатани на принтер “въпросници” и дори си бяхме закачили значки на някакъв измислен “Социологически университет”, отпечатани на същия принтер. Но това вече беше престараване – от това оборудване са достатъчни химикал и бележник.
Технологията е проста: подхождаш към момичето, представяш се, искаш разрешение да зададеш няколко въпроса. Обикновено хората са очаровани от интереса към своята собствена личност и са готови да отговарят на въпроси и да дават ценни съвети.
Всичкото това работеше добре – повече от 95% от момичетата охотно се съгласяваха да попълнят “въпросника”, а след това не представляваше особена трудност да се започне разговор на тема: “А защо вие именно така отговорихте?”
Съвсем лесничко беше да прехвърлим разговора в лична плоскост и да поднесем себе си. (Надявам се, че на всеки би му стигнала фантазия за това!) В хода на анкетата се изясни, че:
- Момичетата са се уморили от постоянните опити за запознанство от типа на “Може ли да се запознаем” и “Извинете, колко ви е часът”. Те искат и очакват от нас оригиналност, свеж и красив подход.
- Те се радват, когато се намери такъв оригинал, който има малко повече фантазия и обаяние от средните тъпи досадници.
- Няма никакви особени изисквания към дрехите и външния вид – достатъчни са просто чисти (без дупки и петна) дрехи и нормални обувки (бабините обувки “Сбогом младост” няма да станат, а изтърканите джинси ги остави да почиват до следващото турне на “Хиподил”.)
Ясно е, че при такива опити е добре да се подхожда нестандартно и неангажиращо. Времевото ограничение е задължително. Примерно „Имаме само 5 минути да ти зададем няколко въпроса…“. Лесно е да се правиш на журналист ;)