След толкова търсене в интернет за хамалски услуги, се спрях на една фирма, която няма да споменавам. Момчетата се оказаха много точни – звъннах им, разбрахме се да дойдат в определен ден и определен час и готово. В деня, за който се бяхме разбрали, те бяха в офиса ми 5 минути по-рано. Това веднага ме учуди, защото си мислех, че ще закъснеят поне половин-един час.
Разбрахме се какво и къде трябва да преместват и пренасят и те се захванаха с тежките хамалски услуги. Аз също реших да се втурна и да си пренеса личните вещи от бюрото – малки книжки, няколко вестника, лампата ми, една снимка на моята жена и детето ми и още няколко дребни вещи.
Веднага щом ги хванах, единият от хамалите викна: „Това е наша работа, остави го веднага. Нали за това ни плащат!”, което много ме изуми. Все пак се разбрахме и аз им казах, че това са дреболии и искам сам да си ги преместя.
До обяд всичко беше натоварено в камиона и поехме към новия офис, който се намираше на около 20 км от стария. По пътя доста хора заглеждаха камиона, аз си мисля, че защото пишеше ”Хамалски услуги”. Както и да е.
Около 2 часа вече бяхме при новия офис и момчетата се заеха с разтоварването. Аз им съобщих кое къде трябва да бъде сложено и кое може да го оставят в коридора. Цялата тази работа беше готова за около 3 часа и в 5 часа точно бяхме свършили.
Седнахме с младежите да пийнем по 1 бира в заведението до нас, за да отпразнуваме добре свършената работа и да им се отблагодаря, защото без техните хамалски услуги нямаше да се справя в никакъв случай.
Поседяхме малко, а след това аз поех към вкъщи доволен и спокоен, че утре сутрин мога да отида на работа в новия ми офис.