* Създателката на Lilly of the West идва в Бургас с деветия албум на групата, ще пее на «Солени ветрове», съобщава BurgasPlus
Лили Друмева е създателката и движещата сила на първата българска кънтри група Lilly of the West. Тя свири на китара, цигулка и мандолина. Автор е на песните на Lilly of the West, изявява се като продуцент, мениджър и организатор на турнета на групата. С колегите си музиканти Лили Друмева е създала общо девет албума, последният от които носи името “Swings & Heartaches”. Певицата се е специализирала основно в стиловете кънтри, блуграс, джаз и суинг, които изпълват богатия репертоар на Lilly of the West.
Една от мисиите на Лили е да популяризира кънтри музиката у нас и по света. Тя е член на борда на Европейската блуграс асоциация (EBMA), Международната блуграс асоциация (IBMA) и Асоциацията за кънтри музика в Нешвил, където представлява България.
Лили Друмева е позната на българската аудитория и като журналист. Днес прекрасният й глас може да бъде чут в ефира на Българското национално радио, а любителите на телевизията могат да я срещнат в ефира на телевизия BBT.
През всичките години, в които се занимава с музика, Лили остава един от основните посланици на кънтри и блуграс музиката на Балканите..
- Имате вече 9 албума и почитатели по цял свят. Била сте на турнета из цяла Европа и САЩ... Кънтри феновете обожават Лили Друмева. Музиката и “Lilly of the West” са нейният живот, а Шон О' Райли и техният 5-годишен син владеят сърцето й. Какво би казала за себе си дамата, която се е посветила на мисията да популяризира кънтри и блуграс музиката у нас?
- Музиката ме прави щастлива. Участвам в целия процес: от написването на песента до издаването и промотирането на албума, с всичко от А до Я. Натоварването е голямо, но постигнатото ми носи удовлетворение. Знаем, че това което правя, има смисъл, че има кой да го оцени, че то ще остане в историята. Открих кънтри музиката преди 20 години и оттогава животът ми се промени. Намерих себе си и стила си, открих своето призвание и мисия в живота. Кънтри музиката е красива, мелодична, приятна, нежна, акустична, истинска. В песните се разказват цели истории, няма пошлост, нито пък сарказъм. Кънтри певците са красиви, с хубави гласове, земни и топли като хора. Те не са примадони, до които не можеш да се доближиш. Социалният аспект на музиката и приятелството между музикантите са на преден план. Откакто станах част от това общество, имам приятели по цял свят, пътувам и срещам страхотни хора. Най-хубавите ми спомени са свързани с групата и турнетата ни в Европа и Америка. Приятно ни е да музицираме заедно, правим го със сърце и душа и това се предава на хората. С колегите в “LILLY OF THE WEST” (Ясен Василев – китара, Мишо Шишков – слайд китара, хармоника и Боди Боздуганова – контрабас) сме близки по музика и характери. На път всеки има определена функция, помага с каквото може. Стремим се към финия, качествен, акустичен звук и към стойностните, мелодични песни.
- Летните празници на изпятата поезия «Солени ветрове» се организират за трети път в Бургас. На «Охлюва» обаче още не е стъпвала кънтри звезда, но има вече традиция в най-горещите дни там да се пее «Срещу вятъра». За какво ще пее Лили?
- Не се считам за кънтри звезда, а по-скоро за човек, който е посветил живота си на кънтри музиката, във всички нейни аспекти: музициране, писане на песни, организация на концерти, фестивали, публикации в пресата, специализирани предавания за кънтри по радиото и телевизията, образователна и пионерска дейност на Балканите. На фестивала в Бургас ще изпълня три мои нови авторски композиции: две на английски (“If there is a God”, “Nobody cares at all”) и една на български език („Кънтри в душата”). Участвам заедно с мой колега - китаристът Николай Николов. Той написа за мен песента „Някъде назад“ по текст на Деси Софрониева, с която участваме в конкурса „Срещу вятъра“.
- Ще чуем ли песни от новия ви албум „Swings & heartaches”?
- Не, но ще нося със себе си дискове, които публиката може да си купи. Бард фест „Солени ветрове” дава шанс за представяне на нова, авторска музика и затова ще наблегна на моите композиции, които планираме да запишем в следващия албум на “LILLY OF THE WEST”. Ако програмата позволява, в събота вечер ще изпълня и някои от големите хитове на американските поети с китара, имена като Боб Дилън, Джон Денвър, Джони Кеш, Хенк Уилиамс, Джоан Баез и др.
- Вашият девети албум “Swings & Heartaches” излезе преди около три месеца с прекрасна фотосесия на обложката, която е дело на известния фотограф Иван Коловоз. Негова ли беше идеята за черно-бялата визия?
- Идеята беше обща, на целия екип: Иван Коловоз (фотография), Теодора Антова (грим и прически) и Теодора Велинова (ретро облекло). Тъй като музиката, която записахме в новия албум е създадена между 1930 г. и 1960 г., решихме да снимаме в черно-бяло и да следваме модните тенденции от този период.
- Как се роди любовта Ви към кънтри музиката?
- Баща ми Христо Друмев (б.а. експерт в областта на културата и бизнес мениджмънта и бившдиректор на НДК) имаше богата колекция. Когато пътувахме с кола към морето, той пускаше една касета с хитове на Уили Нелсън, Крис Кристоферсън, Доли Партън и Бренда Лий. Пееше си докато кара и ми разказваше. Това беше през 70-те години. По късно, като студентка по „Икономика на туризма” във Виена имах гадже австриец, който свиреше в кънтри група. Заведе ме на концерт на Емилу Херис. Бях възхитена. Видях на сцената една красива руса дама, която свири на голяма китара и пее страхотни балади. Казах си, това е музиката, която искам да правя. Започнах да си купувам дискове, научих се да свиря на китара. С приятеля ми сформирахме дуо. Изнасяхме концерти в Австрия и Германия. Като се дипломирах (1995), се върнах в България и започнах да търся музиканти. Основах „LILLY OF THE WEST” заедно с Росен Христов (банджо, мандолина), Райко Пепеланов (китара) и Цветан Влайков (бас). През 1996 записахме дебютен албум и …останалото е история.
- А в Шон О’ Райли как се влюби?
- Запознахме се на един концерт в НДК, когато подгрявахме на една ирландска група. В публиката имаше много ирландци. След като приключихме с нашето изпълнение, аз седнах на първия ред, за да изгледам ирландската група. Заговори ме един симпатичен русокос и синеок мъж. Каза ми „Lilly it was a great show” и след това си разменихме телефоните. Това, което ме впечатли у него, е добротата, грижовността, милото и симпатично излъчване. Той също участва в живота на групата, харесва и подкрепя това, което правя.
- Кой е най-приятният ви спомен?
- Един от хубавите ми спомени беше скоро на концерт с групата, когато малкият ми син дойде при мен и ми каза, че много ме обича, че съм красива и пея хубаво. Малкият Шон знае всички песни от албума наизуст и танцува пред сцената. Това е много трогателно и мило нещо.
- А най-тъжният?
- Най-тъжният ми спомен е също отскоро, когато почина мой познат, с когото имах много добри съседски отношения. Бяхме близки и си помагахме. Пред очите ми той почина от страшна болест. Това много ме натъжи и всеки път, когато се сетя, ми се плаче и си мисля, че животът не е справедлив. Дори написах песен („If there is a God”) по този повод. Ще я изпълня на сцената в Бургас.
- Психологът Еленко Ангелов, който обикаля България, за да предлага своите «Вкусни рецепти за щастие» казва, че човек е щастлив само тогава, когато намери своята дарба. Вие сте открила музиката, след като вече сте имала шанса да се реализирате като финансист. Щастлива ли сте?
- Определено да, въпреки че съжалявам за времето като дете и тийнейджър, когато не съм се занимавала с музика. Завърших тежка специалност във Виена като чужденец, с изпити на немски език. След това работих няколко години в сферата на туризма, финансите и по програми на ЕС. Можех да имам кариера в тази насока, но постепенно влечението ми към кънтри музиката надделя и започнах да се занимавам професионално. Може би съжалявам за изгубените години, както и че толкова късно открих истинското си призвание, но по-добре късно, отколкото никога. Много хора цял живот не успяват да го открият.
- Когато творец като вас има няколко дарби, обаче, е трудно да се определи кое е призванието му. Работила сте и в българската секция на ВВС, а в България заради това, че кънтри музиката не е толкова популярна, колкото на Запад, вместо като Лили от «Lilly of the West», сте по-известна като ТВ водеща от «Кънтри с Лили» по ББТ и от радиопредаванията, които сте водила с легендата Тома Спространов по БНР. Ако ви предложат да избирате между камерата и китарата, какъв ще е вашият избор?
- Досега не ми се е налагало да избирам, а двете неща са свързани. Най-голямо удоволствие ми доставя, разбира се, да пиша музика и да я изпълнявам, но телевизията ми дава един уникален шанс да споделя кънтри музиката с още повече хора в България. Хората заслужават разнообразие от музикални жанрове и кънтри музиката е една добра алтернатива на поп-фолка. Тъй като съм посветила по-голямата част от времето си да популяризирам тази музика на Балканите, радиото и телевизията са част от тази дейност.
Имам планове и за академична кариера в областта на музиката и преподавателска дейност. Наскоро получих голямо признание от американското правителство, под формата на стипендия „Фулбрайт”. Живот и здраве, планирам през 2013 г. продължителна изследователска работа в САЩ, с публикации и най-после – да напиша книга за кънтри и блуграс музиката на български език.