Логистиката е един от най-важните компоненти на съвременния бизнес. Добрият контрол на доставките и дистрибуцията я превръщат в конкурентно предимство за фирмата. В основата на силната логистика лежи управлението на запасите и нейната ефективност зависи от това.
Съществуват различни системи за управление на запасите, но най-популярните сред тях са планиране на потребностите от материали, MRP, и систeмата „точно навреме”, JIT. Всяка от тях има своите предимства и недостатъци и би било трудно да се определи категорично коя от двете превъзхожда другата. Главната причина за това е, че MRP е система с „избутване”, а JIT е система с „изтегляне”.
Планирането на потребностите от материали е подход, който се състои от прогнозата на търсенето и от това се определят необходимите материални ресурси за производството на изделията.
МRP съдържа информация за главния производствен график, т.е. планираното търсене и кога продукцията трябва да бъде готова; спецификация на материалите, при която изделията са раздробени на най-малките им градивни елементи и статус на запасите, който дава информация за наличността им.
Самата програма изчислява необходимите количества и доставки на компонентите на крайният продукт и спрямо тях се изготвя план-график за производството и снабдяването. При този подход се изисква добро развитие на информационните технологии.
За разлика от планирането на потребностите от материали, системата „точно навреме” е „изтегляща система”, което означава, че управлението на запасите зависи от реалното търсене на пазара.
JIT е подход, при който се минимизират разходите, поддържат се ниски или никакви запаси и се стимулира новаторството и непрекъснатото подобряване на процеса, като се премахват ненужните дейности, които усложняват допълнително управлението на запасите.
Това води до по-добър и ефективен контрол на изпълнението на поръчките и доставката на готовите стоки. „Точно навреме” изисква партньорства с малко на брой доставчици, които да изпълняват коректно доставките си по отношение на цена, качество и количество.
В заключение можем да кажем, че и двете системи имат преимущества. Планирането на потребностите от материали работи по-добре при по-голямо разнообразие на продукти и по-големи колебания в търсенето, докато „точно навреме” разчита на дългосрочните взаимоотношения с доставчиците и лошото снабдяване би било причина за провала на системата.
И двете се стремят към поддържане на минимално количество запаси. Много често, обаче, основната им разлика като „избутващи” и „изтеглящи” системи подтиква компаниите да използват различни комбинации от тях с цел максимално ефективно управление на ресурсите.