С една приятелка решихме да закараме брат й да учи при баба си в едно малко градче. Естествено, ако си в София при всичките ти приятели няма как да учиш, особено ако ти предстоят изпити. Тръгнахме към осем вечерта, като по план трябваше до 12 да сме се върнали. На тръгване имах лошо предчувствие. Естествено заваля дъжд, по-точно порой ужасен порой. Стигнахме и оставихме брат й. На връщане започнахме да си говорим все весели работи и аз си лежах отзад, защото си имам една възглавница и винаги като пътуваме с нея на по-дълги разстояния си лежа отзад. Естествено, на около 20км от София спукахме гума. Първото нещо, което ми хрумна беше да се обадим на пътна помощ, защото няма как да сменим гума. Хората бяха много любезни, дори по нашето бих казала малоумно обяснение къде се намираме успяха да ни открият. Хората от пътна помощ реагираха изключително бързо и професионално. Честно казано, не можахме да повярваме, че всичко приключи благополучно и бързо. Ние наистина бяхме почти в нищото, а пътна помощ дойде съвсем бързо, след като се обадихме. Дори не се наложи да звъним втори път. Естествено нямахме почти никаква батерия в мобилните телефони. Надявам се повече да не ни се налага да викаме пътна помощ, но все пак се радвахме, че понякога дори в България, услугите могат да бъдат качествени и на ниво.

сподели ме